Усещам парфюма ти омеквам,
желая те да те усетя пак близо.
До мен пак близо да усетя кожата ти,
да усетя аромата ти... да застанеш до мен.

Често срещам погледа ти,
изглеждаш толкова студен.
Не не си- имаш топло сърце покрито.
Покривката е лед просто трябва да
поставя топлите си ръце да го докосна.
Да усетиш топлината на душата ми,
не искам да ти казвам Чао ,
защото не желая да спра да те гледам.
Студени очи пронизващи цялото ми тяло. Студени ръце,но така желани. Докосни ме, направи ме твоя...това
си ти допир чрез тяло...аз ще сложа длан
върху гърдите ти да усетя сърцето така
добре прикрито. Ела по близо да усетиш
топлината на душата ми. Желаеш го.

... отдавна трябваше да съм умряла,
толкова много боли,болеше,боляло е.
Толкова лудости, глупости, щуроти,
толкова правила нарушени как запазих себе си.
Защо не съм далече - далече от този свят.
Колко пъти на ръба стоях и все пак съм тук,
но тук без теб няма такава болка сякаш спрях да дишам.
Вече го няма онова диване което седеше на ръба на скалата,
което караше в насрещното някъде по пътя умрях пуснах ръце...
застани до мен отново нека да усетя,че не съм сама...остани.
До мен остани...не искам да отпусна криле.

" - Как изглежда? -ме попита
- Кой? - попитах аз.
-Човекът който те докара до тук?
(лека усмивка и поглед нагоре от моя страна)
- Небрежна коса, но подредена брада, чисто бели зъби и усмивка под ирония скрита. Невероятно силен характер мога да взема толкова много от него, да науча толкова много. Толкова много истина има в тези очи. Целия ми свят е там.
-Жалко колко много страст в тези очи и устни, но уви съсипана си. Всичко си дала за човек , който не умее да обича. Продължавай обичай го ще те убие тази любов глупаче.
- Не е важно какво искам аз а душата ми а тя иска него. Мъртва пак него ще искам. Далече пак него ще искам.

Не вярвах в сродните души.
Не вярвах, че на тази земя може да има,
човек толкова близък до мен.
Човек който да усеща, че не съм добре.
Човек който с поглед да намира всичко вътре в мен.
Усещам такава близост с него а физически е толкова далече.
Няма по силна връзка от двама души докосващи се в мислите си.
Телата са далече , но душата е при теб там далече.
Сродна душа, човека - моят човек истинският, единственият.
Толкова силна връзка, като корените на старите чинари...
цял живот не съм вярвала ,че е възможно да има такъв мъж.
И колкото и да ме боли и да ми е трудно и най-малкия жест 
ще ме събуди. Стига да е от душата ми летяща някъде там далече.
Моята душа, твоята душа сродна, единствена, незаменима. 
И всичките пътища водят все към теб и със затворени очи все там
скита душата... не не питай как съм ти как си - това съм аз.

Една приятелска усмивка,
Това ми стига. Да видя че си щастлив.
Стига ми щастието ти, за да съм добре.
Колко малко му трябва да човек.
Толкова силно е усещането да вярваш,
да се доверяваш на човека срещу теб и да знаеш, че никога няма да те предаде.
Най-голямото спокойствие ми носи един разговор с теб - време пълно със мир. Времето до теб е най-спокойният ми момент ... дай ми време.

Щастлива съм - правят ме щастлива други мъже ти така пожела. Казах ти обичам те ти избра да няма любов. Сега няма любов нека ме правят щастлива. Нека се усмихвам за тях заслужават го ти не пожела всичко. Сега танцувам с дявола усещам го в кръвта си. Докосвам го затварям очи сега ще правя секс ще съм щастлива ... и в главата отново лицето ти. Дявол си под кожата ми правя всичко щастлива съм ...забравям...а душата продадох я на дявола.

Виждам през теб познавам те,

не ти се вярва ,но как да не виждам.

Искам да не виждам, че те боли.

Виждам, че искаш да си сам...

оставаш сам от днес ще видиш,

какво е да имаш най-добрия приятел.

Мога да бъда най-добрия приятел 

достатъчно много дадох ти не пожела-нищо.

Стига ми да си в живота ми като приятел,

дано след време да не разбереш ,че си сбъркал.

Така обича моето сърце само веднъж ти го изгори.

Сега имаш приятел искаше това... получаваш го.

Достатъчно ми беше тази болка...достатъчно ми тежи.

 

Сърцето спря като стар часовник, вече не мога да плача.Всичко взе това е края празно е в душата. Ще подаря това тяло на чуждите то е труп не усеща нищо нека вземат труп друго нямам. Нека свиквам с празнотата. Друг душата и сърцето не ще притежава. Помни не искам нищо от теб взе ми всичко без дори да си ме докосвал. Как може да мрази и обича това сърце един и същи човек по силно от всички ...и да си всичко а да си нищо.

Паля цигара ... поредната заглеждам се в огънчето, в димът.
Все по студено става , все по самотно. Пусто е на стълбището,
пусто е в сърцето ми загубих не само любовта, загубих най-близкия
човек до мен от години. Загубих приятел , изгубих повече от колкото
знаех ,че мога да си позволя. Не се предавам никога такава съм
паля цигара втора трета - няма те отново. Не говоря с никого.
Сама бях, сега съм по сама от преди и чувам само за теб...
виждам сенки. Много хора виждам за теб само дочувам.
Думите ти останаха измама или заблуда или бъркам.
Гледам телефона с часове очаквам просто да звъннеш димът
поглъща времето. Няма време спря часовника всеки ден просто
преминава през мен. Ако има начин да умра без да се разбира -
умряла съм и нищо вече не помага нито стрелбата нито нощта.

Дни като този - страхотно боли.
Може би те нараних неволно без да искам.
Как ми се иска само за миг да усетиш как боли,
тук в гърдите ми - страхотно боли.
Допуснах те до себе си в душата си,
там няма никого пусто беше сега си там...
сам проправи път издълба името си навътре,
как боли тази душа а дори не знаем къде е.
Кажи ми нещо имам нужда да ми кажеш нещо.
Като просяк се моля за душата си...обичам те това е.
Студено е и страхотно боли няма правилно и неправилно.

Колко може да обиждаш с мълчание , с грубост , с нежелание, с обида ем си тук ем те няма. Вярваш на този и онзи а зад гърба ти говорят, а на мен не смееш да ми кажеш. Когато любовта е в сърцето, колкото и да ме мразиш моето сърце не би те наранило... жалко,че не знаеш колко болка носи твоето тъжно лице на моето сърце.

Уплашен си от това което усещаш, защото знаеш, че това разбито сърце не те лъже. Уплашен си защото не искаш да изпитваш нищо...

 You can see the reflection of your face in my eyes every second and you just know...you are there. You are sleeping in my heart every night. I'm not beautiful , i'm nothing good without you i'm ghost walking in the street. i'm no normal i'm crazy different to different - you know me. I'm scare that is not right but i have to say it loud "i love you " i burn my life to he ground and i know i lost everything. I take me breath and i feel pain in my chest you are there  -here everywhere...

Чули ме да крещя - Не.
Чули ме да викам и блъскам- Не.
Студено е сама съм това е името ми-Сама.
В момента в които ти пожелаеш
да не си сам аз ще съм свикнала
всички да ме викат по име- Сама.

Сипах си голяма чаша нищо, изпих си я до дъно така хубаво вали небето се разделя на две от силата на светкавиците ... затворих в себе си всичко последен тост с чаша към небето...it's time for change

И не можах да ти кажа, че те искам в живота си без да имам нищо с теб просто да си в живота ми, защото с теб съм друг човек. Ти ме направи отново жива просто бъди ... сама съм повече от всякога ти ме научи ,че мога и да не съм сама...без да искам нищо.

...без него аз съм друг човек.
Без него идва тъмнината. Искам приятелството ти имам нужда от него без теб аз съм лош човек... промяната е на лицето ми...без теб не съм аз.

Човек няма нужда от сърце то носи само неприятности... разум това е необходимо. Глупачка вървяща по улицата,просякиня за любов - няма любов всичко е сиво.Цветовете загубиха смисъл отдавна много отдавна...нямам сърце то остана при теб задръж го не ми е нужно и малкото което имах беше разбито много отдавна дръж все ми е едно. Сърцето не ми принадлежи нощта ми го отне. Коридори, пътеки , пейки ,сфетофари и само болка това е живота ми болка. Не е спирало от 10 години...нека всичко спре въртележката за мен е спряла аз паднах... I lost myself everything that I care for want from me to be lost ... to lose everything so I lose everything...just fuck it I'm death

Човек няма нужда от сърце то носи само неприятности... разум това е необходимо. Глупачка вървяща по улицата,просякиня за любов - няма любов всичко е сиво.Цветовете загубиха смисъл отдавна много отдавна...нямам сърце то остана при теб задръж го не ми е нужно и малкото което имах беше разбито много отдавна дръж все ми е едно. Сърцето не ми принадлежи нощта ми го отне. Коридори, пътеки , пейки ,сфетофари и само болка това е живота ми болка. Не е спирало от 10 години...нека всичко спре въртележката за мен е спряла аз паднах... I lost myself everything that I care for want from me to be lost ... to lose everything so I lose everything...just fuck it I'm death

Този мъж се обича за миг, той не е като другите мъже с него миг е сякаш години с някого от другите просто преминали през живота ми. Миг... като вечност.

Ще си сипя още едно, колко нощи минаха така...?
Сипвам си още едно и гледам звездите затварям очи
и се появява лицето ти. Все така е от първият ден, в който те видях.
Помня датата - смешно е усмихвам се и допивам с усмивка.
Отново предложения за излизане от друг мъж по средата на нощта
някой си иска да дойде да се видим - отново отговора е НЕ.
Мисля за теб с друг няма да излезна с мисълта, в кръвта си удавена
в алкохол, в любимото ти питие с някой друг сърцето ще умре.
И кръвта ми вече е алкохол и просто ми се иска да те прегърна,
да се скрия някъде в теб , странно усещане душата да не е в тялото.
Да пътува с мисълта до теб винаги когато може...колко пъти.
Колко пъти съм искала да те прегърна нямам бройка
(just want to put my arms around you and fly for 10 sec. so pure
honesty love just want to hug you nothing more...just watch me like i'm drowning)
Поредния изгрев деня започва... не се гаси туй що не гасне.

smile and make me smile...

...пожелай си нещо... знаеш кой си,
знаеш ,че можеш да пожелаеш всичко,
Никога не съм изричала лъжа пред теб,
не умея да се прикривам пред теб не мога
да сложа маската, когато седя до теб.
Искам да сложа маската да се направя на лед,
такава каквато съм за много мъже-пожелали ме.
Толкова искрена истинска не съм била показвам ти себе си-
никои не е успял да ме накара да бъда така открита...но за теб
друго не мога да дам просто ти отвори старата кутия - сякаш
събуди живота в нещо отдавна забравило да живее.
Бях забравила ,че може да мине тръпка по тялото и така да
боли защото теб те боли и мен ме боли...не мога да се откажа.
Бях забравила, че мога да направя всичко за някого
да мина разстояние само, за да видя усмивка... твоята усмивка.
Парите да нямат значение,времето да е спряло бензина до горе
и да видя да се усмихваш... знаеш ли кой си?- all

Сънувах сън - гореше огън хубав огън топлеше лицата имаше хора около мен, но поглеждайки през рамото си виждах само твоето лице...усмихвам ти се както винаги. Лицето ти е обляно в светлината на огъня топло и изморено. Всичко което искам се събира в две очи- твоите очи. Чувам гласът ти и се чувствам по добре. За 10 секунди можеш да ме успокоиш и да ме ядосаш. Ти си човека ,но може би съм закъсняла за целувките ти, за прегръдките ти... а сега и погледа и усмивката ти ми стига. Докато гледаме огъня бих ти прошепнала само едно искам да си щастлив... и колкото и да е сън не исках да свърши топлината която усещам от присъствието ти...седни постой до мен по близо, защото ще се събудя и отново няма да си тук.

... още когато заговори сякаш виждах себе си,
тънката прикрита усмивка през рамо невидима за всички,
още тогава знаех , че ще си важна част от мен.
Не съм за теб не си за мен сигурно е така как да спра,
когато сутрин не искам да отворя очи защото със затворени
очи виждам лицето ти и как допушваш поредната цигара.
Просто искам да живея около теб може би не съм за теб ,
но как да обесня на частичката сърце останало в мен да не обича.
Странно обичам всичко твое, жестове, гласът, аромата ,сърдитото лице,
лошия ти нрав, децата ти... всичко бих понесла само да се събудя до теб.
Да погледна през рамо и да си там с тънката усмивка...
толкова искам да те прегурна да ти дам душа...

Всички искат да знаят защо в лицето ми тъга няма,
миг със теб... близо до теб е най-прекрасното време.
Просто миг ще каже някои , но за мен е цяла вечност -
мечтана очаквана и желана... очите ти обичам да срещам.
А как обичам да пускам поглед по лицето ти,
по устните ти без ти да виждаш как искам да докосна
с длан лицето ти и да целуна устните ти... няма болка
просто блян за целувка за допир от кадифе...

Когато те няма в живота ми е тихо!
Сякаш смърта се разхожда в душата ми.
Не ми понася тази тишина,
колкото и да е трудно искам те в живота ми.
Може да ме задушава и да не ми достига въздух
олт всичките чувства, но без теб не мога.
И ако ме питаш за чувства имам много
и всичките са за теб...но никога не бих
те наранила или доближила без да искаш...

Не питай - за чувства не искаш да го чуеш нали,
за чувства да не говорим, защото мога да кажа много.
Но като вода върху камък ще дълбая и ще чакам...
сърцето ми да видиш как за теб гори...трепва щом се усмихнеш.
Остани още миг тук близко сърцето да се чувства живо да бие
защото си тук  - глупаво сърце обича и иска толкова малко само теб.
Глупава съм трепвам винаги до теб и всички виждат как очите ми греят...
искам те искам да трепнеш да ме усетиш виж ме... погледни ме...спри...остани.

Простичко би било да попитам желаеш ли ме,
но отговорите няма да се простички,
Искам да ти кажа ужасно много неща
а когато говориш следя движението на устните ти,
и се облизвам защото така желая да ги докосна.
Не бих те наранила дори и с целувка защото
знам,че направя ли го пак ще изгубя думите ти,
усмивките ти присъствието ти... любов - сила
приятелство с целувака ще разваля ли... какво се случва.
задушава ме мисълта как да те запазя...

Ти си едно от малките неща които ми носят усмивка,
сякаш те познавам от години а всъщност минали са само дни
може би месеци , но ти си моята разлика.
Носеща ми усмивка и тъга сякаш ме събуждаш от съня ,
или пък от смъртта, защото много от отдавна не изпитвам нищо.
Много хора ги боли защото нямам искра за тях ,но я имам за теб.
Днес си тук утре те няма не те ли виждам очите ми са тъжни.
Сякаш се нуждаят да видят образът и чертите на лицето ти.
ти си едно от малките неща който ме променят... идваш и си отиваш
като силно питие в чаша с малко лед...

Ed Sheeran - Make It Rain (Sons of Anarchy)

Колко пъти ще развалям себе си,
като развалина съм не умея да се справям с теб.
Губя се в очите ти не умея да те гледам дълго,
защото ако задържа поглед ще те пожелая
така както те желая всяка нощ.
Изгубена често вървя разхождам се търся те
чакам те и защо ли не знам ти няма да дойдеш
живота ти е друг далече от всичките ми простички желания.
Какво бих могла да взема малко допир момент на страст.
И малко да е дъжда за земята тя го чака и желае и аз така ще
чакам моя дъжд... let it rain baby

Ставаш всяка сутрин не защото искаш а защото трябва, живота така ме научи,
всеки изгрев в повод да се усмихна , защото ме има. А него него го няма. Ще постареем още малко и съвсем ще се променя. Преди толкова силно вярвах с мечтите сега знам, че рано или късно всичко ще приключи. Няма срок всички намираме пътя въпроса е на кого ще липсваме. Какво сме оставили след себе си доброто може би любов ако са я поискали и много усмивки.
Къде по пътя загубих надеждата в нещо по красиво. И се чудя все още защо това сърце обича винаги неподходящия. Защо не ме среща по ранно с тези мъже.Защо съдбата избира да обичам обичани мъже - мъже с очи уморени като моите и със сърца големи и истински,но обичани от други. А как ми се иска очите му да са в очите на мойте деца ,но живота ми е отредил да обичам далечните. Няма ден в който да не мисля ,че това е наказанието ми да обичам и да съм нежелана... pr.

Огън има в ръцете ми изгарят да те докоснат,
огън имам в душата си гори за теб сам се е запалил,
не мога да спра този огън в очите ми и страх от този огън.
Сънувам те , желая те като огън горещ и забранен...
Устните ми изгарят да докоснат твойте и ще изгоря в този огън без теб.

Обичам походката ти как изпълва коридора,
обичам да те следя с поглед как минаваш покрай мен.
Обичам ръцете ти , който не мога да докосна.
Обичам аромата ти които леко усещам ....
колко странно е да обичаш всичко и да желаеш всичко.
Колко странно е да обичаш с цялото си същество а дори
да не можеш да кажеш, да прошепнеш обичам те...обичам всичко в теб.
Забранено ограничено да си толкова близо и да не мога да докосна лицето
така желано - обичам това е не мога да го кажа на глас но тук в редовете споделено е.
Колко желан си ако заеш само дори и за миг очи в очи да сме е толкова желано...прости.

Да обичаш невъзможния мъж,
да гледаш очите му от близо
да усещаш аромата му толкова близко
да не можеш да го докоснеш
да не можеш да целунеш лицето с брадата.
Да знаеш че това е сродната душа
и си закъснял защото той има хълка.

 Какво казваш когато дойде край,
какво казваш когато стане студено,
няма какво да доказваш свършва.
Когато тръгваш забави малко спри
кога ще разбереш ,че си изгубен.
Къде ще отидеш когато няма любов?
Ще повървиш сам ще се изгубиш
просто хвани ръката ми виж очите ми.
Аз съм била тук винаги до теб,
и няма нищо за казване просто постой.
Няма какво да се каже когато изгубиш...душата си.

Виждала съм тези очи и преди,
Не не се познаваме не знам името ти.
Задръж спри за момент в очите ми,
огледай се в тях виждаш ли ме.
Виждала съм тези очи в съня си.
Спри поспри погледни самотно е
тук в очите ми чакали са твоите.
Душата ми познава тези очи.
А ти не подозираш как мечтая
да спреш поглед в очите ми.
Задръж поспри очи в очи,
дори и на разстояние...очи в очи.

" Мъж да гледа в очите жена,
такова чудо няма всичко вече е провал.
Погледа разсеян е в другата посока.
От устните лъжи -сладки лъжи,
но да ги боли това уви не го умеят.
Мъже се наричат а болка не търпят.
Мъж ми бил а в очите не умее да гледа.
Зад алкохол се крие,зад умората
спотайва се погледа му тъй желан."