Не вярвах в сродните души.
Не вярвах, че на тази земя може да има,
човек толкова близък до мен.
Човек който да усеща, че не съм добре.
Човек който с поглед да намира всичко вътре в мен.
Усещам такава близост с него а физически е толкова далече.
Няма по силна връзка от двама души докосващи се в мислите си.
Телата са далече , но душата е при теб там далече.
Сродна душа, човека - моят човек истинският, единственият.
Толкова силна връзка, като корените на старите чинари...
цял живот не съм вярвала ,че е възможно да има такъв мъж.
И колкото и да ме боли и да ми е трудно и най-малкия жест 
ще ме събуди. Стига да е от душата ми летяща някъде там далече.
Моята душа, твоята душа сродна, единствена, незаменима. 
И всичките пътища водят все към теб и със затворени очи все там
скита душата... не не питай как съм ти как си - това съм аз.