Паля цигара ... поредната заглеждам се в огънчето, в димът.
Все по студено става , все по самотно. Пусто е на стълбището,
пусто е в сърцето ми загубих не само любовта, загубих най-близкия
човек до мен от години. Загубих приятел , изгубих повече от колкото
знаех ,че мога да си позволя. Не се предавам никога такава съм
паля цигара втора трета - няма те отново. Не говоря с никого.
Сама бях, сега съм по сама от преди и чувам само за теб...
виждам сенки. Много хора виждам за теб само дочувам.
Думите ти останаха измама или заблуда или бъркам.
Гледам телефона с часове очаквам просто да звъннеш димът
поглъща времето. Няма време спря часовника всеки ден просто
преминава през мен. Ако има начин да умра без да се разбира -
умряла съм и нищо вече не помага нито стрелбата нито нощта.