толкова много боли,болеше,боляло е.
Толкова лудости, глупости, щуроти,
толкова правила нарушени как запазих себе си.
Защо не съм далече - далече от този свят.
Колко пъти на ръба стоях и все пак съм тук,
но тук без теб няма такава болка сякаш спрях да дишам.
Вече го няма онова диване което седеше на ръба на скалата,
което караше в насрещното някъде по пътя умрях пуснах ръце...
застани до мен отново нека да усетя,че не съм сама...остани.
До мен остани...не искам да отпусна криле.
Няма коментари:
Публикуване на коментар