... още когато заговори сякаш виждах себе си,
тънката прикрита усмивка през рамо невидима за всички,
още тогава знаех , че ще си важна част от мен.
Не съм за теб не си за мен сигурно е така как да спра,
когато сутрин не искам да отворя очи защото със затворени
очи виждам лицето ти и как допушваш поредната цигара.
Просто искам да живея около теб може би не съм за теб ,
но как да обесня на частичката сърце останало в мен да не обича.
Странно обичам всичко твое, жестове, гласът, аромата ,сърдитото лице,
лошия ти нрав, децата ти... всичко бих понесла само да се събудя до теб.
Да погледна през рамо и да си там с тънката усмивка...
толкова искам да те прегурна да ти дам душа...