Летище толкова познато място...какво ли не съм видяла тук, какви ли не хора не съм срещнала. Колко усмивки, колко сълзи, колко прегръдки. Любов в изпращащите...сълзи от болката ,която любовта буди. Поредното пътуване ,за да намери своя път една душа...поредния странник с разбито сърце. Отново сам на път по света оставил назад семейство,думи ,обещания... Бягство ли е това или ново начало. Колко пъти ново начало и колко пъти подготовка за завръщането. Полети , номера на билети тичане от гише на гише... с мечта за по добър ден , за по добър изгрев, за по топли ръце. Не мога да спра този бяг тази пътека  сама начертах като много други... а можеше да ме спре един човек ,да спре това тичане това търсене не го направи , не повярва в мен, в Любовта не намерих такъв човек.... Надигам поглед към поредното табло излитащи,заминаващи... и образа си виждам за пореден път бягство...към ново начало. Хора чакащи поредното си бягство , в ръцете телефони пълни с последни топли думи...разговори с роднини и приятели със сълзи на очите ,който само стените на летището вижда. Таблети пълни със снимки от поредната среща със приятелите , прекрасната родина – зелена , величествена , красива , топла... затичали сме се към самолета за поредното летене...странници без път. Отворете поредната страница отново сами по света ...като малки деца изгубени... странници по света.