Смешно е как всички казват,че си нищо особено,

толкова лесни  думи за хора,който не те познават както аз...

А как така сред пълна стая...претъпкана с хора виждам само теб.

И как можеш  в един миг да докосваш, сякаш обичаш с пръстите си дори,

ах и как можеш само за миг да се обърнеш и да станеш непознат сякаш не си

целувал моите устни никога...пренебрежение дори да сложиш на лице.

Любовта е толкова кратка ли? Миг на ревност защото танцувам с друг...

тогава ръцете ти стават по силни, прегръдките ти по тесни и устните по сурови,а целувките така дръзки и оставящи ме без въздух и това е само миг...

Твоята любов е кратък миг,но безценен. Не можеш не умееш повече.

Усещаш това което ти искаш за миг и двойно лице имаш за всички.

Не не си двуличен просто си по малко добър и повече лош...ангел и демон.

И щяло да боли...ами то не е спирало да боли..ръцете ти ту нежни..ту груби...

миг без теб,миг със теб...до кога така?Докогато тръпката изчезне не мога да те

спра. Опитвах се да те спра...казвах „Не“ а всичко крещи „Да“ , така ще е докато

не спре този огън,който палиш...докато спра да живея за този миг.