Жива съм...да след удара пак съм жива. Не е за първи път ,много пъти усещала съм острието в гърба си. Отношенията ни са тънки като лед. С теб правя крачка напред в момента в който аз решавам,че не искам да съм до теб сега. Усмихвам се сега ти искаш целувките ми а аз се дърпам , ръцете ти в прегръдка се спускат,притискаш ме и отново сме двамата за миг сме само аз и ти в целувката загубих се ...и отново назад още с първия изгрев забравил си как си ме пожелал. Още с росата страха ти се е появил на лицето...спокоен бъди ще си тръгна както и преди. Запази страха си знам,че да обичаш мен те е страх...