вторник, 24 септември 2013 г.


Живота няма да ми стигне да се преборя с тази мъка.
Сълзите ми няма да са достатъчни, за да спре да боли тук ,
да точно тук вътре в сърцето една голяма празнина.
Времето не беше достатъчно, времето не стигна
до теб да съм да споделим повече да съберем семействата си.
Няма време всичко е преходно само тази болка в себе си ще нося,
до деня в който ще се срещнем някъде там където няма болка...

събота, 21 септември 2013 г.


Страшна заблуда. Сянка, актьор толкова добър актьор ли си. Никои не ме е обичал така както ти. Никой не беше търсил усмивката ми толкова колкото ти...Никой не беше държал ръката ми толкова колкото ти.Никой не ме беше прегръщал така както ти.Никой,никой само ти а ти- ти си без сърце. Вярвах ти толкова искаше да ти вярвам – повярвах ти. Допира на кожата ти обичах...какво ли в теб не обичах. Обичах всичко в теб – обичах теб. Дишах, за да те обичам. Колко усмивки останаха спомен на нашето място. Никой друг не получи тази усмивка само ти. Намерих всичко в теб, какво ли не обичах в теб няма смисъл без теб...актьор си ти. Избяга забрави нашето място, забрави обещанията,забрави дланите топли ,забрави смеха, няма смисъл актьор неспособен да обичаш ... със срок на годност месец си. Какво ли не обичах в теб и лъжите ти дори.Пак ще те срещна , всичко което обичала съм ще е в теб, направи грешка излъжи ме...Няма смисъл без теб нищо ... заместител на моята любов намери ли... Кажи ми ...излъжи ме...
Летище толкова познато място...какво ли не съм видяла тук, какви ли не хора не съм срещнала. Колко усмивки, колко сълзи, колко прегръдки. Любов в изпращащите...сълзи от болката ,която любовта буди. Поредното пътуване ,за да намери своя път една душа...поредния странник с разбито сърце. Отново сам на път по света оставил назад семейство,думи ,обещания... Бягство ли е това или ново начало. Колко пъти ново начало и колко пъти подготовка за завръщането. Полети , номера на билети тичане от гише на гише... с мечта за по добър ден , за по добър изгрев, за по топли ръце. Не мога да спра този бяг тази пътека  сама начертах като много други... а можеше да ме спре един човек ,да спре това тичане това търсене не го направи , не повярва в мен, в Любовта не намерих такъв човек.... Надигам поглед към поредното табло излитащи,заминаващи... и образа си виждам за пореден път бягство...към ново начало. Хора чакащи поредното си бягство , в ръцете телефони пълни с последни топли думи...разговори с роднини и приятели със сълзи на очите ,който само стените на летището вижда. Таблети пълни със снимки от поредната среща със приятелите , прекрасната родина – зелена , величествена , красива , топла... затичали сме се към самолета за поредното летене...странници без път. Отворете поредната страница отново сами по света ...като малки деца изгубени... странници по света.

Жива съм...да след удара пак съм жива. Не е за първи път ,много пъти усещала съм острието в гърба си. Отношенията ни са тънки като лед. С теб правя крачка напред в момента в който аз решавам,че не искам да съм до теб сега. Усмихвам се сега ти искаш целувките ми а аз се дърпам , ръцете ти в прегръдка се спускат,притискаш ме и отново сме двамата за миг сме само аз и ти в целувката загубих се ...и отново назад още с първия изгрев забравил си как си ме пожелал. Още с росата страха ти се е появил на лицето...спокоен бъди ще си тръгна както и преди. Запази страха си знам,че да обичаш мен те е страх...

четвъртък, 19 септември 2013 г.

Правиш ли любов с нея...правиш,но не както с мен. Повярвай ми като мен такава жена
няма да има в леглото ти в прегръдките ти. Усещаш я докосваш я - давай нейната кожа не е като моята няма и да бъде. Добре заблуждаваш,че имаш сърце скоро и нея ще я боли. Ти не си способен да обичаш. Пращаш ли и любовни и мили смс ,изтъркани фрази.Чух била по грозна от мен, била различна,била влюбена... главата ми е горе високо вдигната какво очакваше да те моля ... да те моля за любов - та ти не си способен да обичаш. И пръстен да и дадеш дявола вътре в теб ще повтори тази грешка и нея ще я боли, тогава ще крещи,че от очите ти красиви само боли. Сините ти очи по лъжливи няма как да са. Сваляй звезди давай...излъжи я ... там съм била в твоето легло, в твоите прегръдки първа бях...в твоите мисли ще остана защото съм от гордите жени...затварям вратата с трясък и тръгвам по пътя си...до 10 секунди ако не си тръгнал след мен значи не знаеш какво си изпуснал...може да плача може да ме боли...но теб ще те боли повече когато разбереш – Истинската бях...


Смешно е как всички казват,че си нищо особено,

толкова лесни  думи за хора,който не те познават както аз...

А как така сред пълна стая...претъпкана с хора виждам само теб.

И как можеш  в един миг да докосваш, сякаш обичаш с пръстите си дори,

ах и как можеш само за миг да се обърнеш и да станеш непознат сякаш не си

целувал моите устни никога...пренебрежение дори да сложиш на лице.

Любовта е толкова кратка ли? Миг на ревност защото танцувам с друг...

тогава ръцете ти стават по силни, прегръдките ти по тесни и устните по сурови,а целувките така дръзки и оставящи ме без въздух и това е само миг...

Твоята любов е кратък миг,но безценен. Не можеш не умееш повече.

Усещаш това което ти искаш за миг и двойно лице имаш за всички.

Не не си двуличен просто си по малко добър и повече лош...ангел и демон.

И щяло да боли...ами то не е спирало да боли..ръцете ти ту нежни..ту груби...

миг без теб,миг със теб...до кога така?Докогато тръпката изчезне не мога да те

спра. Опитвах се да те спра...казвах „Не“ а всичко крещи „Да“ , така ще е докато

не спре този огън,който палиш...докато спра да живея за този миг.