Смешно е как всички казват,че си нищо
особено,
толкова лесни
думи за хора,който не те познават както аз...
А как така сред пълна стая...претъпкана с
хора виждам само теб.
И как можеш
в един миг да докосваш, сякаш обичаш с пръстите си дори,
ах и как можеш само за миг да се обърнеш и да
станеш непознат сякаш не си
целувал моите устни никога...пренебрежение
дори да сложиш на лице.
Любовта е толкова кратка ли? Миг на ревност
защото танцувам с друг...
тогава ръцете ти стават по силни, прегръдките
ти по тесни и устните по сурови,а целувките така дръзки и оставящи ме без
въздух и това е само миг...
Твоята любов е кратък миг,но безценен. Не
можеш не умееш повече.
Усещаш това което ти искаш за миг и двойно
лице имаш за всички.
Не не си двуличен просто си по малко добър и
повече лош...ангел и демон.
И щяло да боли...ами то не е спирало да
боли..ръцете ти ту нежни..ту груби...
миг без теб,миг със теб...до кога
така?Докогато тръпката изчезне не мога да те
спра. Опитвах се да те спра...казвах „Не“ а
всичко крещи „Да“ , така ще е докато
не спре този огън,който палиш...докато спра
да живея за този миг.