Сърцето спря като стар часовник, вече не мога да плача.Всичко взе това е края празно е в душата. Ще подаря това тяло на чуждите то е труп не усеща нищо нека вземат труп друго нямам. Нека свиквам с празнотата. Друг душата и сърцето не ще притежава. Помни не искам нищо от теб взе ми всичко без дори да си ме докосвал. Как може да мрази и обича това сърце един и същи човек по силно от всички ...и да си всичко а да си нищо.
четвъртък, 29 септември 2016 г.
Сърцето спря като стар часовник, вече не мога да плача.Всичко взе това е края празно е в душата. Ще подаря това тяло на чуждите то е труп не усеща нищо нека вземат труп друго нямам. Нека свиквам с празнотата. Друг душата и сърцето не ще притежава. Помни не искам нищо от теб взе ми всичко без дори да си ме докосвал. Как може да мрази и обича това сърце един и същи човек по силно от всички ...и да си всичко а да си нищо.
сряда, 28 септември 2016 г.
Паля цигара ... поредната заглеждам се в огънчето, в димът.
Все по студено става , все по самотно. Пусто е на стълбището,
пусто е в сърцето ми загубих не само любовта, загубих най-близкия
човек до мен от години. Загубих приятел , изгубих повече от колкото
знаех ,че мога да си позволя. Не се предавам никога такава съм
паля цигара втора трета - няма те отново. Не говоря с никого.
Сама бях, сега съм по сама от преди и чувам само за теб...
виждам сенки. Много хора виждам за теб само дочувам.
Думите ти останаха измама или заблуда или бъркам.
Гледам телефона с часове очаквам просто да звъннеш димът
поглъща времето. Няма време спря часовника всеки ден просто
преминава през мен. Ако има начин да умра без да се разбира -
умряла съм и нищо вече не помага нито стрелбата нито нощта.
Дни като този - страхотно боли.
Може би те нараних неволно без да искам.
Как ми се иска само за миг да усетиш как боли,
тук в гърдите ми - страхотно боли.
Допуснах те до себе си в душата си,
там няма никого пусто беше сега си там...
сам проправи път издълба името си навътре,
как боли тази душа а дори не знаем къде е.
Кажи ми нещо имам нужда да ми кажеш нещо.
Като просяк се моля за душата си...обичам те това е.
Студено е и страхотно боли няма правилно и неправилно.
вторник, 27 септември 2016 г.
Колко може да обиждаш с мълчание , с грубост , с нежелание, с обида ем си тук ем те няма. Вярваш на този и онзи а зад гърба ти говорят, а на мен не смееш да ми кажеш. Когато любовта е в сърцето, колкото и да ме мразиш моето сърце не би те наранило... жалко,че не знаеш колко болка носи твоето тъжно лице на моето сърце.
неделя, 25 септември 2016 г.
четвъртък, 22 септември 2016 г.
You can see the reflection of your face in my eyes every second and you just know...you are there. You are sleeping in my heart every night. I'm not beautiful , i'm nothing good without you i'm ghost walking in the street. i'm no normal i'm crazy different to different - you know me. I'm scare that is not right but i have to say it loud "i love you " i burn my life to he ground and i know i lost everything. I take me breath and i feel pain in my chest you are there -here everywhere...
сряда, 21 септември 2016 г.
понеделник, 19 септември 2016 г.
неделя, 18 септември 2016 г.
събота, 17 септември 2016 г.
Човек няма нужда от сърце то носи само неприятности... разум това е необходимо. Глупачка вървяща по улицата,просякиня за любов - няма любов всичко е сиво.Цветовете загубиха смисъл отдавна много отдавна...нямам сърце то остана при теб задръж го не ми е нужно и малкото което имах беше разбито много отдавна дръж все ми е едно. Сърцето не ми принадлежи нощта ми го отне. Коридори, пътеки , пейки ,сфетофари и само болка това е живота ми болка. Не е спирало от 10 години...нека всичко спре въртележката за мен е спряла аз паднах... I lost myself everything that I care for want from me to be lost ... to lose everything so I lose everything...just fuck it I'm death
Човек няма нужда от сърце то носи само неприятности... разум това е необходимо. Глупачка вървяща по улицата,просякиня за любов - няма любов всичко е сиво.Цветовете загубиха смисъл отдавна много отдавна...нямам сърце то остана при теб задръж го не ми е нужно и малкото което имах беше разбито много отдавна дръж все ми е едно. Сърцето не ми принадлежи нощта ми го отне. Коридори, пътеки , пейки ,сфетофари и само болка това е живота ми болка. Не е спирало от 10 години...нека всичко спре въртележката за мен е спряла аз паднах... I lost myself everything that I care for want from me to be lost ... to lose everything so I lose everything...just fuck it I'm death
петък, 16 септември 2016 г.
Ще си сипя още едно, колко нощи минаха така...?
Сипвам си още едно и гледам звездите затварям очи
и се появява лицето ти. Все така е от първият ден, в който те видях.
Помня датата - смешно е усмихвам се и допивам с усмивка.
Отново предложения за излизане от друг мъж по средата на нощта
някой си иска да дойде да се видим - отново отговора е НЕ.
Мисля за теб с друг няма да излезна с мисълта, в кръвта си удавена
в алкохол, в любимото ти питие с някой друг сърцето ще умре.
И кръвта ми вече е алкохол и просто ми се иска да те прегърна,
да се скрия някъде в теб , странно усещане душата да не е в тялото.
Да пътува с мисълта до теб винаги когато може...колко пъти.
Колко пъти съм искала да те прегърна нямам бройка
(just want to put my arms around you and fly for 10 sec. so pure
honesty love just want to hug you nothing more...just watch me like i'm drowning)
Поредния изгрев деня започва... не се гаси туй що не гасне.
smile and make me smile...
...пожелай си нещо... знаеш кой си,
знаеш ,че можеш да пожелаеш всичко,
Никога не съм изричала лъжа пред теб,
не умея да се прикривам пред теб не мога
да сложа маската, когато седя до теб.
Искам да сложа маската да се направя на лед,
такава каквато съм за много мъже-пожелали ме.
Толкова искрена истинска не съм била показвам ти себе си-
никои не е успял да ме накара да бъда така открита...но за теб
друго не мога да дам просто ти отвори старата кутия - сякаш
събуди живота в нещо отдавна забравило да живее.
Бях забравила ,че може да мине тръпка по тялото и така да
боли защото теб те боли и мен ме боли...не мога да се откажа.
Бях забравила, че мога да направя всичко за някого
да мина разстояние само, за да видя усмивка... твоята усмивка.
Парите да нямат значение,времето да е спряло бензина до горе
и да видя да се усмихваш... знаеш ли кой си?- all
сряда, 14 септември 2016 г.
Сънувах сън - гореше огън хубав огън топлеше лицата имаше хора около мен, но поглеждайки през рамото си виждах само твоето лице...усмихвам ти се както винаги. Лицето ти е обляно в светлината на огъня топло и изморено. Всичко което искам се събира в две очи- твоите очи. Чувам гласът ти и се чувствам по добре. За 10 секунди можеш да ме успокоиш и да ме ядосаш. Ти си човека ,но може би съм закъсняла за целувките ти, за прегръдките ти... а сега и погледа и усмивката ти ми стига. Докато гледаме огъня бих ти прошепнала само едно искам да си щастлив... и колкото и да е сън не исках да свърши топлината която усещам от присъствието ти...седни постой до мен по близо, защото ще се събудя и отново няма да си тук.
неделя, 11 септември 2016 г.
... още когато заговори сякаш виждах себе си,
тънката прикрита усмивка през рамо невидима за всички,
още тогава знаех , че ще си важна част от мен.
Не съм за теб не си за мен сигурно е така как да спра,
когато сутрин не искам да отворя очи защото със затворени
очи виждам лицето ти и как допушваш поредната цигара.
Просто искам да живея около теб може би не съм за теб ,
но как да обесня на частичката сърце останало в мен да не обича.
Странно обичам всичко твое, жестове, гласът, аромата ,сърдитото лице,
лошия ти нрав, децата ти... всичко бих понесла само да се събудя до теб.
Да погледна през рамо и да си там с тънката усмивка...
толкова искам да те прегурна да ти дам душа...
тънката прикрита усмивка през рамо невидима за всички,
още тогава знаех , че ще си важна част от мен.
Не съм за теб не си за мен сигурно е така как да спра,
когато сутрин не искам да отворя очи защото със затворени
очи виждам лицето ти и как допушваш поредната цигара.
Просто искам да живея около теб може би не съм за теб ,
но как да обесня на частичката сърце останало в мен да не обича.
Странно обичам всичко твое, жестове, гласът, аромата ,сърдитото лице,
лошия ти нрав, децата ти... всичко бих понесла само да се събудя до теб.
Да погледна през рамо и да си там с тънката усмивка...
толкова искам да те прегурна да ти дам душа...
Абонамент за:
Публикации (Atom)