Чудя се какво промени в мен,
седя и те гледам и си мисля
има причина да съм те срещнала.
Знам не съм с теб, не мога да съм с теб.
На ясно сме с теб. Ти не искаш нищо от никого.
А аз останах там на онова проклето стълбище.
Толкова грях има в мен за теб. Нямам причина,
нямам решение искам само поглед.
Сама съм оставам сама а сърцето е с теб,
не го искаш - не искаш да съм близко ,
но сърцето избра теб първи си за мен винаги.
Твойте думи са важни за мен, твоята усмивка
е толкова важна и в нощите самотни само теб искам.
Желая да сваля дрехите по теб и да шепна всичко мило,
ноща ме остава все по сама всичко е пародия без теб.
Толкова чувства към теб сякаш името ти
е татуирано на сърцето ми.
Какво промени ти - всичко искам дори и сянката ти.