Така имам нужда от твоята лудост,
имам нужда от очите ти от лицето ти
имам нужда от небрежната ти усмивка,
приятел повече от приятел - my person.
Как искам насаме да останем да си помълчим дори...
да си до мен да мога да усетя подкрепа.
Липсваш ми

Изгубих се по улиците на градът в които живеш
не очаквах да те видя изгубих те заради нея
тя е лесна защото не иска нищо и не дава нищо.
За теб е лесна без въпроси а аз съм всичко.
Само трябваше да ме хванеш за ръка всичко.
Щях да захвърля целия си свят щях да карам,
цяла нощ само да съм до теб да подпра глава на рамото ти.
Така искам всичко да изчезне само за миг за да те целуна.
Времетто да спре , за да мога за миг да те обичам ,
за миг да сложа ръка на сърцето ти и да ти кажа колко
искам да не си сън да не си там и аз да не съм изгубена.

Чудя се какво промени в мен,
седя и те гледам и си мисля
има причина да съм те срещнала.
Знам не съм с теб, не мога да съм с теб.
На ясно сме с теб. Ти не искаш нищо от никого.
А аз останах там на онова проклето стълбище.
Толкова грях има в мен за теб. Нямам причина,
нямам решение искам само поглед.
Сама съм оставам сама а сърцето е с теб,
не го искаш - не искаш да съм близко ,
но сърцето избра теб първи си за мен винаги.
Твойте думи са важни за мен, твоята усмивка
е толкова важна и в нощите самотни само теб искам.
Желая да сваля дрехите по теб и да шепна всичко мило,
ноща ме остава все по сама всичко е пародия без теб.
Толкова чувства към теб сякаш името ти
е татуирано на сърцето ми.
Какво промени ти - всичко искам дори и сянката ти.