Какво от това ,че съм си тръгнала коя съм аз -никоя.
Напред виждах само ръцете ти, но това се промени.
Не искам да чувам как казваш "върви си". Ще обръщам гръб притисната съм от спомена за това как раняваш.
Защо не остана себе си познавам те ,това е бледо копие на мечтите ти...дерзай
защо допусна едни ръце да те вържат по смел си от това.
Промених се не искам да гледам завързаната ти душа повече си от това ...прощавай минавам напряко гледам да съм далече от сърцето ти.

Колко пъти помоли ме да си вървя.
Колко пъти очите пълниха се ,
колко пъти ще гледам щастието ти
колко болка може да се понесе.
Просто умря всичко сега за теб имам сарказъм и чаша кехлибарена течност  ти взе повече от всички без дори да знаеш.

Не ме поглеждай
остави погребано всичко.
Защо ме следиш с поглед-
милион причини имам да те мразя.
Целувана съм по устните
следи има- не са от теб
и все по хубава ще ставам ,
все по сладко ще те гледам ,
но сърцето го няма ... сладко ще е всичко, но няма да докосваш няма да целуваш.
Няма да дойда любов да прося ,
сърце нямам любов нямам.
Ти погреба всичко...друг трябва да изрови пепелта.

Толкова пъти чух обвинения как ще съсипя семейството ти. Толкова много упреци и лоши думи а дори не бях и близо. Не допусна да си щастлив ,сега получаваш само кимване по коридора и усмивка и се чудиш ,защо се усмихвам и няма как да попиташ.
Твоето момиче друг докосва я.
Иска ми се ден да мога да съм на мястото ти ,за да разбера какво те накара да ме съсипеш. Аз семейството ти не разбих- не бях аз, но ти сърцето ми заключи за всичко.
Усмихваш се давай твоето момиче друг целува.

Празни думи а аз си мисля ,че има смисъл.
Цветя подарени на други аз ненужна.
Изморени очи не целунати.
Устни прехапани наранени.
Вземи компаса в ръце намери пътя.
Раняваш стари болки отваряш.

Губих губих колко може да загуби една душа. Въздуха си губя докосвам леко с върха на пръстите си щастие и ето я тъгата пак е тук прегръща ме ... Как не останаха едни ръце протегнати към мен как не ме задържа една душа... с върха на пръстите си ще изкопая тъмнината

Искам да вдигнеш очи ! За мен го направи.
Защо? Не питай ! Просто погледни ме !
Помилвай ме и просто помълчи ...
И ако искаш двама да мълчим.
Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -
загледай се в погледа ми...прегърни.

" вървя по тези коридори в който обръщаше целия свят, на никъде не води вече пътя, една самотна сянка се прощава със всичко. По добре нека нищо да няма любовта е отрова.Болката е трайно застинала в сърцето. По добре да няма нищо..всяка нежност крие удар в гърба бягай стой далеч не идвай."

Колко пъти съм лежала на този под,
Колко пъти химикалката обикаля за да намеря правилните думи... за да достигна теб. Единствения. Сама съм така ме остави и съм готова винаги да съм до теб само да кимнеш. Колко пъти затварям очи и виждам една прегръдка една усмивка... Една лудост. Прегърни отново лудостта ...

Трудно се задържа душата ми, свикнала е да лети да следва вятъра. Свикнала съм с ръце да събирам вятъра.

Далече от мене... господ дава и после господ взима а сякаш имах време да бъда със тебе. Чакай ме всяка нощ преди лягане ще идвам само, за да те погледна, да погаля лицето, което ме кара да потъна. И нека мразя себе си ти това искаше. Взе отне ...

Кажи какво направих, че така те нараних. Писнах ли ти ...какво толкова не хареса, какво толкова не видя. Няма нужда да показваш, колко си щастлив. Стига вече , върви си не идвай повече. не искам да те виждам. Всичко с времето си е и като пясък изтича в ръцете.

Така имам нужда от твоята лудост,
имам нужда от очите ти от лицето ти
имам нужда от небрежната ти усмивка,
приятел повече от приятел - my person.
Как искам насаме да останем да си помълчим дори...
да си до мен да мога да усетя подкрепа.
Липсваш ми

Изгубих се по улиците на градът в които живеш
не очаквах да те видя изгубих те заради нея
тя е лесна защото не иска нищо и не дава нищо.
За теб е лесна без въпроси а аз съм всичко.
Само трябваше да ме хванеш за ръка всичко.
Щях да захвърля целия си свят щях да карам,
цяла нощ само да съм до теб да подпра глава на рамото ти.
Така искам всичко да изчезне само за миг за да те целуна.
Времетто да спре , за да мога за миг да те обичам ,
за миг да сложа ръка на сърцето ти и да ти кажа колко
искам да не си сън да не си там и аз да не съм изгубена.

Чудя се какво промени в мен,
седя и те гледам и си мисля
има причина да съм те срещнала.
Знам не съм с теб, не мога да съм с теб.
На ясно сме с теб. Ти не искаш нищо от никого.
А аз останах там на онова проклето стълбище.
Толкова грях има в мен за теб. Нямам причина,
нямам решение искам само поглед.
Сама съм оставам сама а сърцето е с теб,
не го искаш - не искаш да съм близко ,
но сърцето избра теб първи си за мен винаги.
Твойте думи са важни за мен, твоята усмивка
е толкова важна и в нощите самотни само теб искам.
Желая да сваля дрехите по теб и да шепна всичко мило,
ноща ме остава все по сама всичко е пародия без теб.
Толкова чувства към теб сякаш името ти
е татуирано на сърцето ми.
Какво промени ти - всичко искам дори и сянката ти.

Пристъпваш тихо доближаваш ме леко,
не смееш да ме докоснеш измамник си.
Измамниците идват тайно в ноща измъкват душите.
Моята измъкна я вече какво търсиш при мен няма я.
Забравих да се усмихвам от днес вече слънцето го няма.
Промъквай се и само гледай черна съм безмълвна.

Поисках любовта ти протегнах ръце към теб...
погледнах те в очите всичко се вижда нищо не скрих.
Докоснах те дадох ти повече от колкото мога да давам.
Разбитото ми сърце не умее вече да обича докосна го ти,
сега отново е счупено няма как да се събера това е.
Изпитвам само болки радостите не са за мен не ми трябват.
Дари нея с ласките си за мен сърце ти нямаш.

Излизаш и влизаш душата ми не е кафене. Забрави да разговаряш с мен. Говориш с нея, виждам те с нея коя е тя. Стига моля те- "близка " ме наричаш а си толкова далече. Сам избра да си далече сам си. Искаш да живееш в балона закрит от всички. Но не минаваи рамо до рамо с нея близо до мен. Не го прави. Мразя я защото вече не говориш с мен а близка ме наричаш.