четвъртък, 25 август 2016 г.
Всички искат да знаят защо в лицето ми тъга няма,
миг със теб... близо до теб е най-прекрасното време.
Просто миг ще каже някои , но за мен е цяла вечност -
мечтана очаквана и желана... очите ти обичам да срещам.
А как обичам да пускам поглед по лицето ти,
по устните ти без ти да виждаш как искам да докосна
с длан лицето ти и да целуна устните ти... няма болка
просто блян за целувка за допир от кадифе...
четвъртък, 11 август 2016 г.
Когато те няма в живота ми е тихо!
Сякаш смърта се разхожда в душата ми.
Не ми понася тази тишина,
колкото и да е трудно искам те в живота ми.
Може да ме задушава и да не ми достига въздух
олт всичките чувства, но без теб не мога.
И ако ме питаш за чувства имам много
и всичките са за теб...но никога не бих
те наранила или доближила без да искаш...
Сякаш смърта се разхожда в душата ми.
Не ми понася тази тишина,
колкото и да е трудно искам те в живота ми.
Може да ме задушава и да не ми достига въздух
олт всичките чувства, но без теб не мога.
И ако ме питаш за чувства имам много
и всичките са за теб...но никога не бих
те наранила или доближила без да искаш...
понеделник, 8 август 2016 г.
Не питай - за чувства не искаш да го чуеш нали,
за чувства да не говорим, защото мога да кажа много.
Но като вода върху камък ще дълбая и ще чакам...
сърцето ми да видиш как за теб гори...трепва щом се усмихнеш.
Остани още миг тук близко сърцето да се чувства живо да бие
защото си тук - глупаво сърце обича и иска толкова малко само теб.
Глупава съм трепвам винаги до теб и всички виждат как очите ми греят...
искам те искам да трепнеш да ме усетиш виж ме... погледни ме...спри...остани.
за чувства да не говорим, защото мога да кажа много.
Но като вода върху камък ще дълбая и ще чакам...
сърцето ми да видиш как за теб гори...трепва щом се усмихнеш.
Остани още миг тук близко сърцето да се чувства живо да бие
защото си тук - глупаво сърце обича и иска толкова малко само теб.
Глупава съм трепвам винаги до теб и всички виждат как очите ми греят...
искам те искам да трепнеш да ме усетиш виж ме... погледни ме...спри...остани.
събота, 6 август 2016 г.
Простичко би било да попитам желаеш ли ме,
но отговорите няма да се простички,
Искам да ти кажа ужасно много неща
а когато говориш следя движението на устните ти,
и се облизвам защото така желая да ги докосна.
Не бих те наранила дори и с целувка защото
знам,че направя ли го пак ще изгубя думите ти,
усмивките ти присъствието ти... любов - сила
приятелство с целувака ще разваля ли... какво се случва.
задушава ме мисълта как да те запазя...
но отговорите няма да се простички,
Искам да ти кажа ужасно много неща
а когато говориш следя движението на устните ти,
и се облизвам защото така желая да ги докосна.
Не бих те наранила дори и с целувка защото
знам,че направя ли го пак ще изгубя думите ти,
усмивките ти присъствието ти... любов - сила
приятелство с целувака ще разваля ли... какво се случва.
задушава ме мисълта как да те запазя...
сряда, 3 август 2016 г.
Ти си едно от малките неща които ми носят усмивка,
сякаш те познавам от години а всъщност минали са само дни
може би месеци , но ти си моята разлика.
Носеща ми усмивка и тъга сякаш ме събуждаш от съня ,
или пък от смъртта, защото много от отдавна не изпитвам нищо.
Много хора ги боли защото нямам искра за тях ,но я имам за теб.
Днес си тук утре те няма не те ли виждам очите ми са тъжни.
Сякаш се нуждаят да видят образът и чертите на лицето ти.
ти си едно от малките неща който ме променят... идваш и си отиваш
като силно питие в чаша с малко лед...
сякаш те познавам от години а всъщност минали са само дни
може би месеци , но ти си моята разлика.
Носеща ми усмивка и тъга сякаш ме събуждаш от съня ,
или пък от смъртта, защото много от отдавна не изпитвам нищо.
Много хора ги боли защото нямам искра за тях ,но я имам за теб.
Днес си тук утре те няма не те ли виждам очите ми са тъжни.
Сякаш се нуждаят да видят образът и чертите на лицето ти.
ти си едно от малките неща който ме променят... идваш и си отиваш
като силно питие в чаша с малко лед...
вторник, 2 август 2016 г.
Колко пъти ще развалям себе си,
като развалина съм не умея да се справям с теб.
Губя се в очите ти не умея да те гледам дълго,
защото ако задържа поглед ще те пожелая
така както те желая всяка нощ.
Изгубена често вървя разхождам се търся те
чакам те и защо ли не знам ти няма да дойдеш
живота ти е друг далече от всичките ми простички желания.
Какво бих могла да взема малко допир момент на страст.
И малко да е дъжда за земята тя го чака и желае и аз така ще
чакам моя дъжд... let it rain baby
като развалина съм не умея да се справям с теб.
Губя се в очите ти не умея да те гледам дълго,
защото ако задържа поглед ще те пожелая
така както те желая всяка нощ.
Изгубена често вървя разхождам се търся те
чакам те и защо ли не знам ти няма да дойдеш
живота ти е друг далече от всичките ми простички желания.
Какво бих могла да взема малко допир момент на страст.
И малко да е дъжда за земята тя го чака и желае и аз така ще
чакам моя дъжд... let it rain baby
Ставаш всяка сутрин не защото искаш а защото трябва, живота така ме научи,
всеки изгрев в повод да се усмихна , защото ме има. А него него го няма. Ще постареем още малко и съвсем ще се променя. Преди толкова силно вярвах с мечтите сега знам, че рано или късно всичко ще приключи. Няма срок всички намираме пътя въпроса е на кого ще липсваме. Какво сме оставили след себе си доброто може би любов ако са я поискали и много усмивки.
Къде по пътя загубих надеждата в нещо по красиво. И се чудя все още защо това сърце обича винаги неподходящия. Защо не ме среща по ранно с тези мъже.Защо съдбата избира да обичам обичани мъже - мъже с очи уморени като моите и със сърца големи и истински,но обичани от други. А как ми се иска очите му да са в очите на мойте деца ,но живота ми е отредил да обичам далечните. Няма ден в който да не мисля ,че това е наказанието ми да обичам и да съм нежелана... pr.
всеки изгрев в повод да се усмихна , защото ме има. А него него го няма. Ще постареем още малко и съвсем ще се променя. Преди толкова силно вярвах с мечтите сега знам, че рано или късно всичко ще приключи. Няма срок всички намираме пътя въпроса е на кого ще липсваме. Какво сме оставили след себе си доброто може би любов ако са я поискали и много усмивки.
Къде по пътя загубих надеждата в нещо по красиво. И се чудя все още защо това сърце обича винаги неподходящия. Защо не ме среща по ранно с тези мъже.Защо съдбата избира да обичам обичани мъже - мъже с очи уморени като моите и със сърца големи и истински,но обичани от други. А как ми се иска очите му да са в очите на мойте деца ,но живота ми е отредил да обичам далечните. Няма ден в който да не мисля ,че това е наказанието ми да обичам и да съм нежелана... pr.
Обичам походката ти как изпълва коридора,
обичам да те следя с поглед как минаваш покрай мен.
Обичам ръцете ти , който не мога да докосна.
Обичам аромата ти които леко усещам ....
колко странно е да обичаш всичко и да желаеш всичко.
Колко странно е да обичаш с цялото си същество а дори
да не можеш да кажеш, да прошепнеш обичам те...обичам всичко в теб.
Забранено ограничено да си толкова близо и да не мога да докосна лицето
така желано - обичам това е не мога да го кажа на глас но тук в редовете споделено е.
Колко желан си ако заеш само дори и за миг очи в очи да сме е толкова желано...прости.
обичам да те следя с поглед как минаваш покрай мен.
Обичам ръцете ти , който не мога да докосна.
Обичам аромата ти които леко усещам ....
колко странно е да обичаш всичко и да желаеш всичко.
Колко странно е да обичаш с цялото си същество а дори
да не можеш да кажеш, да прошепнеш обичам те...обичам всичко в теб.
Забранено ограничено да си толкова близо и да не мога да докосна лицето
така желано - обичам това е не мога да го кажа на глас но тук в редовете споделено е.
Колко желан си ако заеш само дори и за миг очи в очи да сме е толкова желано...прости.
Абонамент за:
Публикации (Atom)