четвъртък, 25 август 2016 г.







Всички искат да знаят защо в лицето ми тъга няма,
миг със теб... близо до теб е най-прекрасното време.
Просто миг ще каже някои , но за мен е цяла вечност -
мечтана очаквана и желана... очите ти обичам да срещам.
А как обичам да пускам поглед по лицето ти,
по устните ти без ти да виждаш как искам да докосна
с длан лицето ти и да целуна устните ти... няма болка
просто блян за целувка за допир от кадифе...

четвъртък, 11 август 2016 г.

Когато те няма в живота ми е тихо!
Сякаш смърта се разхожда в душата ми.
Не ми понася тази тишина,
колкото и да е трудно искам те в живота ми.
Може да ме задушава и да не ми достига въздух
олт всичките чувства, но без теб не мога.
И ако ме питаш за чувства имам много
и всичките са за теб...но никога не бих
те наранила или доближила без да искаш...


понеделник, 8 август 2016 г.

Не питай - за чувства не искаш да го чуеш нали,
за чувства да не говорим, защото мога да кажа много.
Но като вода върху камък ще дълбая и ще чакам...
сърцето ми да видиш как за теб гори...трепва щом се усмихнеш.
Остани още миг тук близко сърцето да се чувства живо да бие
защото си тук  - глупаво сърце обича и иска толкова малко само теб.
Глупава съм трепвам винаги до теб и всички виждат как очите ми греят...
искам те искам да трепнеш да ме усетиш виж ме... погледни ме...спри...остани.

събота, 6 август 2016 г.

Простичко би било да попитам желаеш ли ме,
но отговорите няма да се простички,
Искам да ти кажа ужасно много неща
а когато говориш следя движението на устните ти,
и се облизвам защото така желая да ги докосна.
Не бих те наранила дори и с целувка защото
знам,че направя ли го пак ще изгубя думите ти,
усмивките ти присъствието ти... любов - сила
приятелство с целувака ще разваля ли... какво се случва.
задушава ме мисълта как да те запазя...

сряда, 3 август 2016 г.

Ти си едно от малките неща които ми носят усмивка,
сякаш те познавам от години а всъщност минали са само дни
може би месеци , но ти си моята разлика.
Носеща ми усмивка и тъга сякаш ме събуждаш от съня ,
или пък от смъртта, защото много от отдавна не изпитвам нищо.
Много хора ги боли защото нямам искра за тях ,но я имам за теб.
Днес си тук утре те няма не те ли виждам очите ми са тъжни.
Сякаш се нуждаят да видят образът и чертите на лицето ти.
ти си едно от малките неща който ме променят... идваш и си отиваш
като силно питие в чаша с малко лед...


вторник, 2 август 2016 г.

Ed Sheeran - Make It Rain (Sons of Anarchy)


Колко пъти ще развалям себе си,
като развалина съм не умея да се справям с теб.
Губя се в очите ти не умея да те гледам дълго,
защото ако задържа поглед ще те пожелая
така както те желая всяка нощ.
Изгубена често вървя разхождам се търся те
чакам те и защо ли не знам ти няма да дойдеш
живота ти е друг далече от всичките ми простички желания.
Какво бих могла да взема малко допир момент на страст.
И малко да е дъжда за земята тя го чака и желае и аз така ще
чакам моя дъжд... let it rain baby

Ставаш всяка сутрин не защото искаш а защото трябва, живота така ме научи,
всеки изгрев в повод да се усмихна , защото ме има. А него него го няма. Ще постареем още малко и съвсем ще се променя. Преди толкова силно вярвах с мечтите сега знам, че рано или късно всичко ще приключи. Няма срок всички намираме пътя въпроса е на кого ще липсваме. Какво сме оставили след себе си доброто може би любов ако са я поискали и много усмивки.
Къде по пътя загубих надеждата в нещо по красиво. И се чудя все още защо това сърце обича винаги неподходящия. Защо не ме среща по ранно с тези мъже.Защо съдбата избира да обичам обичани мъже - мъже с очи уморени като моите и със сърца големи и истински,но обичани от други. А как ми се иска очите му да са в очите на мойте деца ,но живота ми е отредил да обичам далечните. Няма ден в който да не мисля ,че това е наказанието ми да обичам и да съм нежелана... pr.
Огън има в ръцете ми изгарят да те докоснат,
огън имам в душата си гори за теб сам се е запалил,
не мога да спра този огън в очите ми и страх от този огън.
Сънувам те , желая те като огън горещ и забранен...
Устните ми изгарят да докоснат твойте и ще изгоря в този огън без теб.

Обичам походката ти как изпълва коридора,
обичам да те следя с поглед как минаваш покрай мен.
Обичам ръцете ти , който не мога да докосна.
Обичам аромата ти които леко усещам ....
колко странно е да обичаш всичко и да желаеш всичко.
Колко странно е да обичаш с цялото си същество а дори
да не можеш да кажеш, да прошепнеш обичам те...обичам всичко в теб.
Забранено ограничено да си толкова близо и да не мога да докосна лицето
така желано - обичам това е не мога да го кажа на глас но тук в редовете споделено е.
Колко желан си ако заеш само дори и за миг очи в очи да сме е толкова желано...прости.