Отварям очи и отново всичко е сиво ,
деня започва в сивото ежедневие и
в един момент сякаш света спира,
ти ме помоли да видя света през твоите очи.
Толкова е красиво ,каква свобода има в очите ти.
Къде загубих тази красота... къде загубих доверието,
спрях да вярвам в хората, дявола е толкова на влезнал,
вътре в тях ,че ме отблъскват постоянно.
Толкова ли е истинско всичко около теб,
наистина ли умееш да забележиш звездите.
Ужасена съм,че може би наистина умееш да чувстваш,
ужасена съм,че може би наистина имаш сърце.
До сега срещнах само безсърдечни ,безгръбначни мъже.
Изгубих се в този свят на кукли без сърца... не мога,
не мога да позная магията на чувствата,
заразена съм от това безчувствие не ме губи...
не пускай ръката ми покажи ми пак света,
покажи ми живота през твоите очи...събуди ме.