Не ме гледай в очите няма нужда,

знам,че пак ще излъжеш без думи го знам,

знаеш ли какво е да няма дъга,

всеки ден да вали дъжд, да няма слънце,

Сърцето вече не бие за нищо хубаво,

знае ,че отново буря предстой,

ами то друго не очаква... стига.

Лудата умря отдавна очите ми празни,

душата разпиляна сърцето разбито.

Счупеното трудно се лепи не ме търси.

Затварям страницата ,обръщам всичко,

вратата затварям,  никога не си идвал след мен,

С колко жени беше след мен ,колко нарани,

Защо се връщаш все при мен – луд ли си.

Защо търсиш ме защо пишеш ми стига вече.

Аз съм лош навик просто ме искаш...

Не може да ме искаш , не можеш да идваш,

сега ли разбра каква съм и какво съм ти дала.

Много време делях те със хилядите ти жени,

сега ще те блъскам , сега ще те псувам ,

луда съм да не искам да съм удобната жена,

не съм твоя вече спрях да сънувам устните ти.

Запознай ме с новата ти искам да ,

да и кажа как изтръпваш когато до теб съм,

как изтръпваш когато съм близо до друг мъж,

как пиеш когато танцувам с друг,

как полудяваш когато сложа ръцете на друг по мен.

как дърпаш ме когато видиш друг да ме съблича с поглед,

как ме прегръщаш и как полудяваш .

Аз не искам да деля мъжа до мен с хиляди жени ,

върви при тях твоите богини – остави ме лудата да съм.

И когато правиш любов с поредната единствена,

 не затваряй очи дори за миг не го прави,

защото по добра от мен няма за ръцете ти.

Не ми звъни късно нощем друг държи твоята удобната.

Опозна ли ме... видя ли колко съм добра,

разбра ли колко съм зряла и женствена,

видяли бъдещето си с мен за момент в мислите.

Сега пак пусни поглед по мен,

върни това парче което звучи и

погледни ме добре защото след миг,

точно след последната глътка,

последната глътка от питието,

ще съблека всичко по мен  ще ти покажа,

жената в мен как силно гори  - гори за теб.

В скута ти ще застана и на уше ще ти прошепна...

Прости ми сега ще бъда много лоша,

сега ще бъда мръсница - твоята мръсница,

пусни погледа си по мен от глава до пети,

сега ще те накажа с горещо тяло,

с ръцете ти ще играя по тялото си...

и няма целувки не няма докато не пресъхнеш.

Жаден за целувките ми ще те направя,

жаден за кожата ми, жаден за мръсницата в мен.

Пиян ли си не опиянен си от жена –истинска жена!

Отварям очи и отново всичко е сиво ,
деня започва в сивото ежедневие и
в един момент сякаш света спира,
ти ме помоли да видя света през твоите очи.
Толкова е красиво ,каква свобода има в очите ти.
Къде загубих тази красота... къде загубих доверието,
спрях да вярвам в хората, дявола е толкова на влезнал,
вътре в тях ,че ме отблъскват постоянно.
Толкова ли е истинско всичко около теб,
наистина ли умееш да забележиш звездите.
Ужасена съм,че може би наистина умееш да чувстваш,
ужасена съм,че може би наистина имаш сърце.
До сега срещнах само безсърдечни ,безгръбначни мъже.
Изгубих се в този свят на кукли без сърца... не мога,
не мога да позная магията на чувствата,
заразена съм от това безчувствие не ме губи...
не пускай ръката ми покажи ми пак света,
покажи ми живота през твоите очи...събуди ме.