понеделник, 18 септември 2017 г.

Какво от това ,че съм си тръгнала коя съм аз -никоя.
Напред виждах само ръцете ти, но това се промени.
Не искам да чувам как казваш "върви си". Ще обръщам гръб притисната съм от спомена за това как раняваш.
Защо не остана себе си познавам те ,това е бледо копие на мечтите ти...дерзай
защо допусна едни ръце да те вържат по смел си от това.
Промених се не искам да гледам завързаната ти душа повече си от това ...прощавай минавам напряко гледам да съм далече от сърцето ти.


Колко пъти помоли ме да си вървя.
Колко пъти очите пълниха се ,
колко пъти ще гледам щастието ти
колко болка може да се понесе.
Просто умря всичко сега за теб имам сарказъм и чаша кехлибарена течност  ти взе повече от всички без дори да знаеш.
Не ме поглеждай
остави погребано всичко.
Защо ме следиш с поглед-
милион причини имам да те мразя.
Целувана съм по устните
следи има- не са от теб
и все по хубава ще ставам ,
все по сладко ще те гледам ,
но сърцето го няма ... сладко ще е всичко, но няма да докосваш няма да целуваш.
Няма да дойда любов да прося ,
сърце нямам любов нямам.
Ти погреба всичко...друг трябва да изрови пепелта.
Толкова пъти чух обвинения как ще съсипя семейството ти. Толкова много упреци и лоши думи а дори не бях и близо. Не допусна да си щастлив ,сега получаваш само кимване по коридора и усмивка и се чудиш ,защо се усмихвам и няма как да попиташ.
Твоето момиче друг докосва я.
Иска ми се ден да мога да съм на мястото ти ,за да разбера какво те накара да ме съсипеш. Аз семейството ти не разбих- не бях аз, но ти сърцето ми заключи за всичко.
Усмихваш се давай твоето момиче друг целува.

четвъртък, 7 септември 2017 г.

Празни думи а аз си мисля ,че има смисъл.
Цветя подарени на други аз ненужна.
Изморени очи не целунати.
Устни прехапани наранени.
Вземи компаса в ръце намери пътя.
Раняваш стари болки отваряш.


понеделник, 4 септември 2017 г.

Губих губих колко може да загуби една душа. Въздуха си губя докосвам леко с върха на пръстите си щастие и ето я тъгата пак е тук прегръща ме ... Как не останаха едни ръце протегнати към мен как не ме задържа една душа... с върха на пръстите си ще изкопая тъмнината


Искам да вдигнеш очи ! За мен го направи.
Защо? Не питай ! Просто погледни ме !
Помилвай ме и просто помълчи ...
И ако искаш двама да мълчим.
Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -
загледай се в погледа ми...прегърни.