" вървя по тези коридори в който обръщаше целия свят, на никъде не води вече пътя, една самотна сянка се прощава със всичко. По добре нека нищо да няма любовта е отрова.Болката е трайно застинала в сърцето. По добре да няма нищо..всяка нежност крие удар в гърба бягай стой далеч не идвай."

Колко пъти съм лежала на този под,
Колко пъти химикалката обикаля за да намеря правилните думи... за да достигна теб. Единствения. Сама съм така ме остави и съм готова винаги да съм до теб само да кимнеш. Колко пъти затварям очи и виждам една прегръдка една усмивка... Една лудост. Прегърни отново лудостта ...

Трудно се задържа душата ми, свикнала е да лети да следва вятъра. Свикнала съм с ръце да събирам вятъра.