четвъртък, 9 март 2017 г.

Пристъпваш тихо доближаваш ме леко,
не смееш да ме докоснеш измамник си.
Измамниците идват тайно в ноща измъкват душите.
Моята измъкна я вече какво търсиш при мен няма я.
Забравих да се усмихвам от днес вече слънцето го няма.
Промъквай се и само гледай черна съм безмълвна.
Поисках любовта ти протегнах ръце към теб...
погледнах те в очите всичко се вижда нищо не скрих.
Докоснах те дадох ти повече от колкото мога да давам.
Разбитото ми сърце не умее вече да обича докосна го ти,
сега отново е счупено няма как да се събера това е.
Изпитвам само болки радостите не са за мен не ми трябват.
Дари нея с ласките си за мен сърце ти нямаш.

четвъртък, 2 март 2017 г.

Излизаш и влизаш душата ми не е кафене. Забрави да разговаряш с мен. Говориш с нея, виждам те с нея коя е тя. Стига моля те- "близка " ме наричаш а си толкова далече. Сам избра да си далече сам си. Искаш да живееш в балона закрит от всички. Но не минаваи рамо до рамо с нея близо до мен. Не го прави. Мразя я защото вече не говориш с мен а близка ме наричаш.