Живея в свят - ужасяващ

завиждат и за малкото щастие на лицето.

Какви ли не упреци чувам,

Пиела съм много а ми го казва кой- човек,

който пие повече от мен.

Излизам малко или съм затворена-а кой ми го казва излиза, за да намери себе си.

Харча пари за глупости - ами ти който ми го казваш,

защо не може да се научат да гледат себе си преди да сочат с пръст.

Защо все още си мислят ,че любовта се купува

с пари , с коли или с някакви временни кавалерски жестове.

Не вярвам в доброто... мъже,който целуват ръка или отварят

вратата имат интерес искат нещо - ще вземат нещо... душа, сърце.... нещо останало.

Живея в измислен мой си свят -  не реалност е смъртта е на всяка крачка...

приятели чакайки да се обърнеш с гръб, за да извадят ножа...

лицемерие и добро отношение от хора,

който след малко ще се обърнат и ще говорят за мен.

Как се държа , какво правя и как живея ... и такава съм обичана,

и такава съм желана и съм скъпа някому.

Да не на теб с лъжливите ти пари, коли и желания.

Що са порнография е целия тоя свят , кога умря времето

в което се пиеше кафе, за да си поговорим

и сега всичко е секс и плътски желания ... къде е мъжа

целуваш ръката на жената от уважение.

Не живея така не искам това ...