И нищо .

След всичко което дадох,

след всичко което показах,

Оставих следи дори и в пясъка за теб.

Живеех ,дишах, смеех се за теб...и нищо.

След всичко което ти дадох... и нищо.

Просто трябваше да ме хванеш за ръка,

просто трябваше да го изречеш,

да кажеш „обичам те“ - и нищо.

Света спря да се върти отново ,

въздуха за миг спря - не дишах,

на ум отново признах си „да - обичам те“,

но стига вече... ти си нищо ,ти не искаш мен.

А може би искаш точно мен,

но не сега - а кога ли?

Когато ще бъде много късно,

защото това сърце спираше много ,

ужасно много пъти за теб и сега...

сега нищо просто няма да те иска...

когато ти си готов за нещо.