...Лято било...а тази буря...в сърцето. Без очите ти няма слънце...нощ и ден сливат се ...искам те... няма значение лято ли е зима ли е... искам те завинаги. Уморена бях, сега света е друг сега има светлина... сега искам повече ... искам да се скрия с теб ...

И нищо .

След всичко което дадох,

след всичко което показах,

Оставих следи дори и в пясъка за теб.

Живеех ,дишах, смеех се за теб...и нищо.

След всичко което ти дадох... и нищо.

Просто трябваше да ме хванеш за ръка,

просто трябваше да го изречеш,

да кажеш „обичам те“ - и нищо.

Света спря да се върти отново ,

въздуха за миг спря - не дишах,

на ум отново признах си „да - обичам те“,

но стига вече... ти си нищо ,ти не искаш мен.

А може би искаш точно мен,

но не сега - а кога ли?

Когато ще бъде много късно,

защото това сърце спираше много ,

ужасно много пъти за теб и сега...

сега нищо просто няма да те иска...

когато ти си готов за нещо.

Любовта не може да е тайна,

стига с тази тайна....!

Защо не можеш да ме държиш за ръка?

Защо не можеш да ме прегърнеш пред всички?

Защо не покажеш любовта си към мен?

Защо вратите трябва да са затворени за да съм с теб?

Любовта не е тайна не може да е тайна!

Стига вече .... защо заключваш вратата,

Защо не седнеш до мен на масата и не ме сгуши в теб?

Да там пред всички , колко време мина?

Любовта не може да е тайна завинаги!

Стига с тази тайна, защо аз мога да изкрещя

на всички, че обичам те повече от всичко.

Любовта не е тайна, защо казваш ми нещо

и трябва да го прочета сто пъти, за да повярвам.

Защо не можеш да ме държиш за ръка?

Защо не можеш да спреш на улицата,

да спреш времето да сме само аз и ти,

там на улицата и да ме целунеш ...

така както ме целуваш зад затворената врата.

Любовта не може да е тайна!