Бях различна до теб разперила ръце,

готова бях да посрещна деня-нощта до теб.

Постоянно караше ме да се смея,

казваше ,че влюбваш се все повече в мен,

караше ме да мисля за теб - само за теб.

И в един момент забрави какво остави,

събуди лудата в мен - моята лудост.

Само ако знаеш колко пъти видях те...

колко пъти срещнах лицето ти...ти не ме видя.

колко пъти сдържах се да не те нараня...

колко пъти видях колата ти паркирана,

колко спомени се събудиха...и с лек допир

до прозореца на колата ти изтрих те...

Луда ще съм за някой друг ,който ще

види в мен всичко което ти остави там...

ще започнеш да виждаш дъгата,

ще минеш през много бурии,

ще ти напомнят за мен не ме търси..

изгуби аз откривам моята дъга...

протягайки ръце някой хвана ме ... не беше ти.

Правя лошо първо впечатление,

студена съм била,ледена-надменна.

Послушай хората далече от мене стой!

Понесла съм безброй обиди,

понесла съм хиляда рани от нож в гърба,

душата си не мога да отворя пред  теб,

дявола в теб виждам и най-големия

ми страх е,че всичко ще ми вземеш.

С най-добрия съм била и по добра

от него станах и нека хората говорят,

за грешките ми  и колко лоша съм.

Ако виждаш в мен доброто което

заключих вътре в мен  в очите си болката

скрита...страх ме е очите ти да срещна

дума добра от теб да чуя не очаквам

всичко което очаквам е следващия удар

можеш ли друго да дадеш

можеш ли да не вярваш на хората

можеш ли да не слушаш и да се бориш

със студената,надменната,грешната...

Можеш ли да видиш добрата в мен

прикрита от злобата на хората.

Можеш ли да чуеш сърцето,

За което говорят,че го няма.

Можеш ли да ме поискаш

Такава за теб...до теб въпреки всичко.

Не вярвам вече в чудесата,
не вярвам в магията в очите,
не мога да повярвам,че няма нещо,
нещо в теб което да ме уплаши.
Ще бягам...ще тичам,ще те бутам,
ще се опитам да те накарам да ме мразиш,
ще се оставя на вятъра да ме отнесе надалече.
Разбери не вярвам в чудеса, не вярвам,
няма мъже със сърца...няма чувства.
Всичко е временно...вятъра ще разпилее всичко.
Няма чудеса - ти не си чудо просто поредната лъжа.
Рано или късно ще избягаш,ще тичаш с вятъра,
към друга поредната единствена а аз ще продължавам
да не вярвам в чудесата... ще изхвърля и малкото
чувство останало в мен на вятъра, за да забравя ...
Искам да забравя всичката болка...можеш ли да ме научиш?
Можеш ли да спреш вятъра,можеш ли да спреш-мен?
Можеш ли да пребориш всички стари демони –
докосни , докосни душата ми,но не бягай с вятъра...

Да усетиш вина това ще бъде чудо,

нещо толкова просто като чувство,

като да си гладен – гладен за любов.

Чудесата не съществуват не и за теб,

За теб всичко е игра –игра с чувствата

-игра с физическото с привличането.

Един аромат останал тежък спомен.

Просто прегръдка - силна и истинска,

Дори лицето ти не виждам ,но ръцете ти,

ръцете ти изгарят ме спомена е буден.

Защо събуждаш този глад в мен

глад за твоята безмилостна любов.

Нашата история безнадежден случай,

да изговоря името ти дори боли.

Услуга от дявола бих поискала,

да вземе сърцето което бие в мен,

защото вече не искам да бие за теб.

Надигам глава към небето протягам ръце...

започва да вали и устните ми докоснати

от капки дъжд –момент на сладост,

момент на твоя допир спомен за твоите

целувки -унищожителни  целувки .

С вкус на горчилка ... до кога,

До кога ще гледам как отиваш си...,

до кога ще крещя и няма да чуваш.

Нашата история не е за разказване,

по страшна е от куршум в сърцето.

По време на разговор с приятелка се замислих,че това което чувам е толкова сложно,че дори и моя опит с мъжете не би могъл да и помогне. Разказва как е влюбена в едно прекрасно русо, синеоко момче как мислите и са обсебени от него постоянно, но било невъзможно защо ли защото тя щяла да се омъжва за най-добрия си приятел. Какви мисли ми минават през главата тя намери какви ли не оправдания , за да ми докаже,че те двамата не са един за друг поне не на този етап. И последва нещо което ме удиви наистина цитирам я точно " някой ден след време , когато той е готов за мен , аз ще съм разведена може би той също ще имаме деца от други хора ,но ще имаме живота си само аз и той" . За бога още не е омъжена,вече се е развела и деца е имала и планира старините си а аз не искам и да си направя план за следващия ден. И така оказва се, че съвременната жена вярва в брака , развода и любовта, но последователността е странна. Защо въпреки всичко не сме склони да се преборим за този мъж,който толкова много обичаме. Оправдания ужасно много време ни е за брак за семейство - той правилния обичания не е готов за това а ние не можем да почакаме - Защо? За къде бързаме толкова много всичко с времето си. Защо даваме напразни обещания? Колко много тайни крием от всички околни.От близките си,който си мислят,че ни познават. И как заспива тя с мисълта за сочните устни на господина с русата коса и сините очи а след месец трябва да стане Г-жа еди коя си? И кое е по лошото да живееш както е правилно според правилата години наред трупани и писани в книгите или да направиш грешната стъпка, за да последваш сърцето си. Естествено,че може да се окажеш с разбито сърце и съвсем сама в дъжда ,но решението това ли да се омъжиш за най-добрия си приятел? Може би той наистина и е съдба аз вярвам в това ,че има хора на който им е писано да са в живота ни, може би наистина ще се омъжи за най-добрия си приятел и след години ще се намерят пак... а може би тези целувки и тези истории и мислите и ще развалят и малкото добро което имат сега с момчето което ще държи ръката и и ще постави пръстена...хайде де накарайте ме да повярвам в брака.

Обожавам есента променящи се цветове навсякъде,

каква красота само. Лека разходка по улиците на града,

снощи е валяло днес слънцето напористо се бори с капките

дъжд останали по витрините и паветата... а мъжете боже красота,

за три пресечки видях толкова красота, обожавам есента мъжете

са сякаш по прикрити и доста секси е кадифено сако и дънки ммм

а обувките толкова стилни ухаещи на кожа в красиви топли цветове,

или просто дънки и пуловерче с висока яка и прекрасна усмивка,

аз ли се усмихвах- той ли просто красота... а после пролетта бил сезона

за любов ... за любов сезон няма ,но за красивите дрехи и меките тъкани

това е есента. Харесвам мъжете през есента, обичам прикритата красота,

нежността на падащите листа... нека бъде есен...прекрасна есен